неделя, декември 16, 2007

Тиха нощ, свята нощ

Честито Рождество Христово! Според християнската традиция, Месията (спасителят на света) се е родил през зимните месеци. Йосиф и Мария трябвало да бъдат преброени от римската власт в родния град на Йосиф- Витлеем.
Старият Завет на Библията предрича за раждането на Христос в книгата на пророк Михей 5 глава: 2 стих "А ти, Витлеем Ефратов, макар и да си малък, за да бъдеш между Юдовите родове, от теб ще излезе за Мен Един, Който ще бъде владетел в Израел,Чийто произход е от начало, от вечността".
Днес Витлеем е граничен град между две враждуващи нации- Израел и Палестина.
В този град се събират стотици хиляди хора от 3 религии. Мюсулмани, юдеисти и най-малобройните са християните. Всъщност християните са тези, които са по средата на един изтощителен конфликт. Война, която се води през годините на няколко различни фронта и с разнообразни средства. Не искам да влизам в дебата за това, кой е прав и кой крив: израелците или палестинците? Мосад или Фатах?
Толкова ожесточени защитници и последователи имат и двете страни! Всеки изказва аргументи: евреите смятат, че имат право, поради историческто наследство на земята. Палестинците се противопоставят на военна сила, която отнема домовете им и ги хвърля в бежански лагери.
Беттонна стена разделя съседи на 2 отделни свята. Проектът е с идея преградата да бъде дълга около 750 километра. Спокойствие за израелците, изолация и ожесточение за палестинците. Но когато става дума за война, има само губещи...
Разбити са семейства и човешки животи. Дали от нападения или самозащита, няма значение. Смъртта и болката са необратими.
Губи икономиката от спад в туризма с над 50%. Екскурзоводите развеждат бързо из Витлеем, от страх някой снаряд да не покоси чудестранен турист.
Губят децата живеещи в гета, игращи сред боклуци, мечтаещи за по-добри дни...

Къде е изходът?
Единствента личност, която носи примирение на вечни врагове, прошка за непростителните, любов за наранените и надежда за обезверените....
Тази личност се родил във Витлеем преди 2000 години.
Той отказа да бъде владетел над парче пустинна земя. Той счете човечеството за по-ценно.
Толкова ценни, че умря за нас на кръст и изкупи греховете ни. Думите му са записани в евангелието на Матей 11 глава: 28 стих "Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя".
Защото Исус Христос не дава празни политически обещания. Той дава вечен живот.
Връзки: История на израело-палестинския конфликт (English)www.mideastweb.org/briefhistory.htm
Снимки: pimboulo; Nicolas Weinberg; Boris Joseph; Olivier Gendrin

Няма коментари: