Олимпийски принцип

Около месец размишлявам за състезанието между хората, за борбеността, хъса за победа и олимпийския принцип. Точните думи на барон дьо Кубертен са произнесени в Лондон през 1908 г.: „ …важното нещо в живота не е победата, а битката; основното е не да си спечелил, а да си се борил добре.” Какво е имал предвид под борба и битка? Да разгледаме думите на барона в контекста на целия му живот. Водил е непрестанни беседи и благотворителни акции за да въведе спорта като елемент от обучението на младите хора през 20 век. Французинът е търсил не само на физическо, но и духовно развитие. Медалът "Пиер дьо Кубертен" е специален медал, се присъжда на тези атлети показали дух на спортсменство в Олимпийските игри. Медалът се счита от много атлети и наблюдатели, като награда по-ценна и от златен олимпийски медал. Така изводът, е че битката и състезанието могат да направят хората по- етични. Това обаче зависи от самите участниици. Факт е, че състезанието продължава кратък период 20 секунди, 90 минути или 2 седмици. Обаче човешките взаимоотношения траят за цял живот. В спорта се създават приятелства, които иначе биха били невъзможни. На спортната площадка се срещат монтьори и компютърни специалисти, мениджъри и зъболекари, учителки и продавачки. Крайност и отричане Не искам да изпадам в крайност! Не твърдя, че в спорта трябва да зачеркнем хъса за победа и състезателния елемент. Ако ги нямаше тези неща, щеше да ни е много случно! Но все пак да не забравяме, че спортът се дели на 2 основни категории: професионален и аматьорски.

Професионалистите са хора, които прекарват няколко часа всеки ден в упражнения и тренировки. Спазват специални диети за хранене и са подготвени за рискови ситуации. Аматьорите са хора, които са вдъхновени от професионалистите и техните изпълнения. Аматьорите се занимават със спорта в свободното си време и не са подготвени за рискови ситуации. Отборът Участвам във футболен отбор с приятели. Част сме от първенство с 11 отбора. Тези отбори играят всеки weekend по 1 двубой. Играем по наети терени или училищни игрища. Има съдии статистика и интернет сайт: http://www.liga-sf.com/ Въпреки всичко изброено, ние сме аматьори (хора, които обичат играта, но това не е тяхната професия). Преди всеки мач ме обзема онова чувство. Мисля че знаете за какво говоря… В стомаха си усещам напрежение, възбуда от предстоящото… адреналина се покачва и си мотивиран. Не само ти, но и околните. Разпалва се огъня на борбеността. Година и половина желанието за победа ентусиазираше нашия отбор.Но взаимоотношенията по между ни бяха поставени на изпитание. При загуби или лоша игра имаше караници, негативни емоции и обидени. Няколко човека напуснаха отбора. Пирогов Бях обзет от желанието за победа; вдъхновен от уменията на професионалните футболисти. Направих шпагат по неправилен начин и резултатът бе счупен глезен. След това имах време да размишлявам: 1 седмица в болница, 2 седмици в къщи, 1 месец бавно предвижване с патерици. Плановете ми се промениха, навиците ми се промениха, възгледите ми също… Може ли? Задавам си въпроса дали може да се спортува заради самата игра? Заради удоволствието да се разтовариш след седмица работа в офиса. Заради общуването с други хора и заради духовното развитие… Аз ще го направя!