10 неща, които датчаните са дали на света

Един ден в офиса, възникна спор с мой колега. Той възкликна, че датчаните са народ с високо самочувствие, но без реално покритие. Възникна спорът какво са дали датчаните на света? Фактът, че съм възпитаник на катедра “Скандинавистика” на СУ “Св. Климент Охридски” ме прави малко пристрастен в полза на датчаните. И все пак: 1. Литература От обща култура всеки знае за Ханс Кристиан Андерсен и неговите вълшебни приказки. Затова ще спомена Карен Бликсен. Прекарала дълги години от живота си в Кения, писателката е оставила на човечеството запомнящи се творби като “Out of Africa”, “Seven gothic Tales”, “Winter’s tales”, “Anecdotes of Destiny”. “Угощенето на Бабет” е разказ преведен на над 60 езика. Интересно е, че е писала творбите си на английски под мъжкия псевдоним Isak Dinesen. Чак след успеха на творбите й зад океана, те се превеждат на датски език. Филмът “ Отвъд Африка” е със сценарии на базата на изброените творби на Бликсен. Нищо чудно, че за 1986 година лентата печели 7 награди Оскар, 3 награди БАФТА и 3 награди “Златен глобус”. 2. Кино След като споменах филмови награди, не може да отмина великият режисьор Ларс фон Триер. За някои филмови ценители, той е просто един побъркан човек, хванал камерата. Но повечето филмови критици го определят като основният радетел за завръщането на правдоподобните истории в киното, отричайки техническите и изкуствени мотиви. “Breaking the Waves” , “Dancer in the Dark” (с участието на Бьорк), “Dogville” ( с Никол Кидман) са сред по-известните му заглавия. 3. Архитектура Има няколко известни датски архитекти, но няма начин да пропусна Йорн Утзон (Jorn Utzon). Най – грандиозното му творение е операта в Сидни. След като през 50те печели конкурса за архитект, Утзон обяснява творението си с обелките на портокал – 14 перфектни парчета. За нещастие политически интриги в Сидни, водят до намаляване на бюджета на сградата и саботиране на работата. Утзен е принуден да напусне страната. Чак през 2003 година получава медал на признание от Австралия и най-престижната архитектурна награда - Прицкер. Операта в Сидни е един от символите на Австралия, бе номинирана за едно от новите 7 чудеса на света.

4. Спорт Ясно е, че северния народ има успехи в зимните спортове. Но събитие, което ще остане в историята на футбола е европейската титла на Дания от 1992 година. Заради ембаргото над бивша Югославия, датския отбор е допуснат до финалите. Футболистите прекарват почивката си по плажовете, но са привикани спешно.Водени от “Големия датчанин” Петер Шмайхел скандинавците преодоляват футболни нации като Англия, Франция, Холандия и на финала Германия.

5. Откриватели Една от личностите допринесли много за опознаването на планетата ни е Витус Беринг, През 18 век той е преплавал Тихия океан от полуостров Камчатка до Аляска, и се е завърнал обратно с множество жертви от екипажа му. Благодарение на картографията на Беринг, учените днес твърдят, че Азия и Америка са били една свързана територия. Така се обяснява присъствието на гени от Източна Азия, сред населението на Америка. В чест на датския откривател, работил под патронажа на Русия днес в географията срещаме: Берингово море, Берингов проток, Берингов остров, Берингов земен мост. В дясно се вижда сателитна снимка на протока.

6. Мода Няколко красиви лица родом от Дания. (На снимите долу: от ляво на дясно): Хелена Кристенсен е един от утвърдените модели, собственик на бутик и антикварен магазин “с привкус към датското”. Мей Андерсен е известно име от модните ревюта на най-известните моделиери. Фрея Баха Ериксен е млад 20 годишен модел, която наричат “ бунтарката” (заради специфичната походка на подиума). Рие Расмусен е датчанка, която освен супермодел има аспирации и към киното.

7.Философия Наричат го основоположника на екзистенциализма- философът, който прескача границите на литературата, теологията и науката. Сьорен Киркегор разсъждава на основоположни теми за философията. Според датчанина хората са съвкупност от 3 части – ограничена (тяло, сетива, познание), неограничена ( вяра) и връзката между двете. Киркегор твърди, че истинската себестойност произлиза от силно желание за нещо свръхесетствено, извън човешката мисъл. Противник на закостенялата религионост и радетел за съществуването на самотния индивид в присъствието на Бога.

8. LEGO Списъкът взе да става много философски и реших да разведря малко атмосферата. “Малки” е прилагателно подходящо за играчките Lego. Световноизвестната марка е любима на милиони малчугани. Да не споменавам мъже около 40 години, които дават цяло състояние за колекционерски “бижута”. Ех, отново се провява датското високо самочувствие във форуми в Internet: “ Датската икономика е много развита. Имаме стотици компании за детски играчки, с перфектно качество и висок стандарт. Lego са развили много добра маркетингова стратегия и затова са най-поплярни в световен мащаб".

9. CARLSBERG – може би най- добрата бира в света... Какъв би бил света без датската бира Carlsberg? Към 6тата по големина пивоварна в света се прибавят и над 40 марки бира в над 18 страни по света. Добър успех за семейния бизнес създаден през 1847 година. Друг е въпросът, че стоките произведени в пивоварната в Благоевград... не може да се сравнят с пивото, което опитах в Дания.

10. DANISH COOKIES За десерт нещо сладко. Датските сладки са много и различни... Почитателите им са милиони. Специфичната кръгла и метална кутия, с капак е запазена марка на датчаните.

И така, какъв е изводът? Всяка една нация е дала нещо на света. Българите си знаем нашите успехи, върхови постижения и изобретения. Ако се заинтересувате, ще откриете, че има интересни неща с неподозирани източници. На пръв поглед невзрачни страни са допринесли за човешкото развитие. А въпросът за прекомерното самочувствие и как то се натрапва на околните, ще е тема на някой от следващите блог- ове.

Снимки: wikipedia.org; new7wonders.com; style.com;

miwaza; sleepy sparrow; kingkong21

Световно сноуборд първенство Big Air Sofia

За първи път в България идват най-добрите професионални сноубордисти! Тази зима ще пропусна сезона, заради счупен глезен. Но как ми се прииска да се спусна....

Тиха нощ, свята нощ

Честито Рождество Христово! Според християнската традиция, Месията (спасителят на света) се е родил през зимните месеци. Йосиф и Мария трябвало да бъдат преброени от римската власт в родния град на Йосиф- Витлеем.

Старият Завет на Библията предрича за раждането на Христос в книгата на пророк Михей 5 глава: 2 стих "А ти, Витлеем Ефратов, макар и да си малък, за да бъдеш между Юдовите родове, от теб ще излезе за Мен Един, Който ще бъде владетел в Израел,Чийто произход е от начало, от вечността".

Днес Витлеем е граничен град между две враждуващи нации- Израел и Палестина.

В този град се събират стотици хиляди хора от 3 религии. Мюсулмани, юдеисти и най-малобройните са християните. Всъщност християните са тези, които са по средата на един изтощителен конфликт. Война, която се води през годините на няколко различни фронта и с разнообразни средства. Не искам да влизам в дебата за това, кой е прав и кой крив: израелците или палестинците? Мосад или Фатах?

Толкова ожесточени защитници и последователи имат и двете страни! Всеки изказва аргументи: евреите смятат, че имат право, поради историческто наследство на земята. Палестинците се противопоставят на военна сила, която отнема домовете им и ги хвърля в бежански лагери.

Беттонна стена разделя съседи на 2 отделни свята. Проектът е с идея преградата да бъде дълга около 750 километра. Спокойствие за израелците, изолация и ожесточение за палестинците. Но когато става дума за война, има само губещи...

Разбити са семейства и човешки животи. Дали от нападения или самозащита, няма значение. Смъртта и болката са необратими.

Губи икономиката от спад в туризма с над 50%. Екскурзоводите развеждат бързо из Витлеем, от страх някой снаряд да не покоси чудестранен турист.

Губят децата живеещи в гета, игращи сред боклуци, мечтаещи за по-добри дни...

Къде е изходът?

Единствента личност, която носи примирение на вечни врагове, прошка за непростителните, любов за наранените и надежда за обезверените....

Тази личност се родил във Витлеем преди 2000 години.

Той отказа да бъде владетел над парче пустинна земя. Той счете човечеството за по-ценно.

Толкова ценни, че умря за нас на кръст и изкупи греховете ни. Думите му са записани в евангелието на Матей 11 глава: 28 стих "Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя".

Защото Исус Христос не дава празни политически обещания. Той дава вечен живот.

Връзки: История на израело-палестинския конфликт (English)www.mideastweb.org/briefhistory.htm

Снимки: pimboulo; Nicolas Weinberg; Boris Joseph; Olivier Gendrin

Тези чудати динозаври...

Интересни са тези същества, владели земята преди толкова много години... Макар и изчезнали, сега те владеят въображението на хората. Четох статия в „National Geographic” за това как учените откриват една челюст. Тя е на вид динозавър Masaikasaurus (изображение горе). На базата на една едничка останка, специалистите започват да предполагат как е изглеждало животното. Това са хора, по-интелигентни от мен; прекарали са десетки години сред негостоприемни географски места в разкопки. Още повече прекарано време в лаборатории, взряни в късове от миналото... Създава се приблизителен модел, който след обсъждания с колеги претърпява корекции. След това се започват дисертации, семинари и конференции за да се сподели научното откритие пред всички заинтересовани. Толкова много труд за разгадаването на едно животинско същество! Впечатлени сме от Dracorex (изображение долу). Със своите буци и шипове по черепа, този екземпляр много напомня на драконите, описвани в приказните истории. Кой би повярвал, че зад свирепата външност, се крие растителнояден динозавър!?

Загадките и мистериите са милиони, колкото са и годините от изчезването на тези същества. Преди колко милиона години е имало динозаври? Не смятам, че точните цифри, които науката подчертава са верни! В крайна сметка, кой от нас е живял „по онова време” за да знае с точност. Има само един, който знае защо са изчезнали динозаврите? Това е техният създател. Еволюцията? Не не мисля.. Невъзможно е такива огромни и същевременно, толкова грациозни същества да са плод на еволюция.

Господ е създателя на динозаврите. Бог, който не е само някаква висша сила. Бог, който е описан в християнството като Творец: на световете, на земните и небесните същества. И така, ако динозаврите са любопитни, колко по-необятен и спиращ дъха е техния Творец? Изхарчените финанси, труд и усилия за разгадаването на изчезнал вид… Дали влагат хората толкова много труд в търсене на Създателя на динозаврите? Естествено, че Бог няма вкаменелости или кости… Затова опознаването Му не е толкова лесно. С химически анализ и лъчеви експерименти, не може да се определи възрастта на Бога.

Опознаването на Бога става чрез вяра.

Олимпийски принцип

Около месец размишлявам за състезанието между хората, за борбеността, хъса за победа и олимпийския принцип. Точните думи на барон дьо Кубертен са произнесени в Лондон през 1908 г.: „ …важното нещо в живота не е победата, а битката; основното е не да си спечелил, а да си се борил добре.” Какво е имал предвид под борба и битка? Да разгледаме думите на барона в контекста на целия му живот. Водил е непрестанни беседи и благотворителни акции за да въведе спорта като елемент от обучението на младите хора през 20 век. Французинът е търсил не само на физическо, но и духовно развитие. Медалът "Пиер дьо Кубертен" е специален медал, се присъжда на тези атлети показали дух на спортсменство в Олимпийските игри. Медалът се счита от много атлети и наблюдатели, като награда по-ценна и от златен олимпийски медал. Така изводът, е че битката и състезанието могат да направят хората по- етични. Това обаче зависи от самите участниици. Факт е, че състезанието продължава кратък период 20 секунди, 90 минути или 2 седмици. Обаче човешките взаимоотношения траят за цял живот. В спорта се създават приятелства, които иначе биха били невъзможни. На спортната площадка се срещат монтьори и компютърни специалисти, мениджъри и зъболекари, учителки и продавачки. Крайност и отричане Не искам да изпадам в крайност! Не твърдя, че в спорта трябва да зачеркнем хъса за победа и състезателния елемент. Ако ги нямаше тези неща, щеше да ни е много случно! Но все пак да не забравяме, че спортът се дели на 2 основни категории: професионален и аматьорски.

Професионалистите са хора, които прекарват няколко часа всеки ден в упражнения и тренировки. Спазват специални диети за хранене и са подготвени за рискови ситуации. Аматьорите са хора, които са вдъхновени от професионалистите и техните изпълнения. Аматьорите се занимават със спорта в свободното си време и не са подготвени за рискови ситуации. Отборът Участвам във футболен отбор с приятели. Част сме от първенство с 11 отбора. Тези отбори играят всеки weekend по 1 двубой. Играем по наети терени или училищни игрища. Има съдии статистика и интернет сайт: http://www.liga-sf.com/ Въпреки всичко изброено, ние сме аматьори (хора, които обичат играта, но това не е тяхната професия). Преди всеки мач ме обзема онова чувство. Мисля че знаете за какво говоря… В стомаха си усещам напрежение, възбуда от предстоящото… адреналина се покачва и си мотивиран. Не само ти, но и околните. Разпалва се огъня на борбеността. Година и половина желанието за победа ентусиазираше нашия отбор.Но взаимоотношенията по между ни бяха поставени на изпитание. При загуби или лоша игра имаше караници, негативни емоции и обидени. Няколко човека напуснаха отбора. Пирогов Бях обзет от желанието за победа; вдъхновен от уменията на професионалните футболисти. Направих шпагат по неправилен начин и резултатът бе счупен глезен. След това имах време да размишлявам: 1 седмица в болница, 2 седмици в къщи, 1 месец бавно предвижване с патерици. Плановете ми се промениха, навиците ми се промениха, възгледите ми също… Може ли? Задавам си въпроса дали може да се спортува заради самата игра? Заради удоволствието да се разтовариш след седмица работа в офиса. Заради общуването с други хора и заради духовното развитие… Аз ще го направя!